Nella_gold (Нели )
841 4525
29 июн. 2007 г., 14:35

Почти виртуално 

  Поэзия
560 0 4
Почти виртуално

Аз искам да запазя в мене порива,
с който всяка вечер ти ми пишеше „Здравей”.
И да не го забравям даже
когато хлад в сърцето ми повей.

Аз искам да те съхраня такъв, завинаги.
Там, дето никой никога не ще съзре
най-слънчева усмивка на лицето ти –
в най-закътаното кътче на земята – моето сърце!

Аз искам да те нарисувам в мислите,
защото само там ще мога да съм с теб, завинаги.
И тайно, пак сама, но с теб,
дълго да се лутам между делника и суетата.

Аз искам да не те забравя – никога!
 И сигурна съм – няма да успея,
 поне докато те чувам в мрака,
или те будя с изгрева на утрото.

Не зная колко още ще се лутам?
В безвремието, между грях и суета.
Не зная колко ще ми струва,
но в замяна ти предлагам любовта си…

25 юни 2007

© Нели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??