Почти виртуално
Почти виртуално
Аз искам да запазя в мене порива,
с който всяка вечер ти ми пишеше „Здравей”.
И да не го забравям даже
когато хлад в сърцето ми повей.
Аз искам да те съхраня такъв, завинаги.
Там, дето никой никога не ще съзре
най-слънчева усмивка на лицето ти –
в най-закътаното кътче на земята – моето сърце!
Аз искам да те нарисувам в мислите,
защото само там ще мога да съм с теб, завинаги.
И тайно, пак сама, но с теб,
дълго да се лутам между делника и суетата.
Аз искам да не те забравя – никога!
И сигурна съм – няма да успея,
поне докато те чувам в мрака,
или те будя с изгрева на утрото.
Не зная колко още ще се лутам?
В безвремието, между грях и суета.
Не зная колко ще ми струва,
но в замяна ти предлагам любовта си…
25 юни 2007
Аз искам да запазя в мене порива,
с който всяка вечер ти ми пишеше „Здравей”.
И да не го забравям даже
когато хлад в сърцето ми повей.
Аз искам да те съхраня такъв, завинаги.
Там, дето никой никога не ще съзре
най-слънчева усмивка на лицето ти –
в най-закътаното кътче на земята – моето сърце!
Аз искам да те нарисувам в мислите,
защото само там ще мога да съм с теб, завинаги.
И тайно, пак сама, но с теб,
дълго да се лутам между делника и суетата.
Аз искам да не те забравя – никога!
И сигурна съм – няма да успея,
поне докато те чувам в мрака,
или те будя с изгрева на утрото.
Не зная колко още ще се лутам?
В безвремието, между грях и суета.
Не зная колко ще ми струва,
но в замяна ти предлагам любовта си…
25 юни 2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
