Почувства ли кога си тръгнах аз?
Бълнуваш ли, последните ми устни
светът, с които бях ти обещала,
в които с катинари те заключвах,
била ли съм, дали съм се разляла
по тялото ти или само писък,
на плът безумна с пръсти ме извая.
И ти си като другите, които
потънаха в усмивката ми топла,
омаяни от ароматно вино,
незнаещи извечната и клопка.
И няма “твоя малка”, не разбра ли,
че съм химера, за любов съм трудна,
такива като мен, горят на клади.
Мечтай ме сам, аз няма да се сбъдна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лулу Все права защищены
