Почувства ли кога си тръгнах аз?
Бълнуваш ли, последните ми устни
светът, с които бях ти обещала,
в които с катинари те заключвах,
била ли съм, дали съм се разляла
по тялото ти или само писък,
на плът безумна с пръсти ме извая.
И ти си като другите, които
потънаха в усмивката ми топла,
омаяни от ароматно вино,
незнаещи извечната и клопка.
И няма “твоя малка”, не разбра ли,
че съм химера, за любов съм трудна,
такива като мен, горят на клади.
Мечтай ме сам, аз няма да се сбъдна.
© Лулу All rights reserved.
