Почувствах се по кучешки човешки
Преди по друмищата шетаха комити
заети със дела народни, важни.
Сега из улиците дебнат травестити
и ни намигват със очи от похот влажни...
Или са празни по селата опустели
(за разлика от гробищата пълни)
където дворове и къщи са превзели
и бурени, и сякаш сили тъмни.
И ниви не ечат с девича песен,
и мъртви са комините, без дим.
Където всичко е вдовишка есен
и смее се мизерията без грим.
Къде отидоха и старите поети,
които пишеха със кръв, за нас пролята?
На мястото им кокаинови естети
открили са във дрогата си... свободата...
И е пропита кръвната им група
не с някакви си прашни идеали,
докато гледат си дебилно пъпа
под властта на музо-химикали.
Защо ги няма древните водачи,
които нямаха проблеми с липсващ път?
Заместиха ги политици днеска, значи,
достойни често... за Народен съд...
Какво се случи, мамата му стара?
И има ли тук кой да отговари?...
А травестит намигна ми, изпуснах пара,
и свих се кучешки на празна къща в двора.
28.02.2023.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Каменов Все права защищены
