Под асмата
Мирише ми вече на джибри,
минавайки днес под асмата.
Разклащат се моите фибри
от сладкото на миризмата.
На вино ми тука мирише
и люта ракия след него.
Шестица ми времето пише
и къпе се в моето его.
И утре от бурето пълно
ще шурнат искрите червени.
И те ще потъват безмълвно
във моите пъргави вени.
Душата ми чак ще раздвижат
и радост във нея ще влеят.
И феи за мен ще се грижат,
и песни до тъмно ще пеят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
!
