2.11.2016 г., 9:24 ч.

Под асмата 

  Поезия » Друга
437 0 5

Мирише ми вече на джибри,

минавайки днес под асмата.

Разклащат се моите фибри

от сладкото на миризмата.

 

На вино ми тука мирише

и люта ракия след него.

Шестица ми времето пише

и къпе се в моето его.

 

И утре от бурето пълно

ще шурнат искрите червени.

И те ще потъват безмълвно

във моите пъргави вени.

 

Душата ми чак ще раздвижат

и радост във нея ще влеят.

И феи за мен ще се грижат,

и песни до тъмно ще пеят.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??