Под цъфналите вишни
Под цъфналите вишни
отдавам се на вричане…
Целувам спомени
с любов…
Безшумно вдишвам
с теб обичане…
И изгреви събуждат
в мене зов…
Понякога съм тиха,
щом те викам…
А искаш, знам,
светът да чуе,
че обичам…
единствено
на теб очите
и твойта песен…
в късен следобяд…
В пясъчния замък
ще се скрия,
но знам,
ще ме намериш,
дори във дън земите
да замина,
до мене пак ще те усещам призори…
И няма разговор,
ни думи,
не вдишвам даже,
до нас седи
усмихната и истинска
само любовта ни…
Не искам да се будя в самота…
Дано си тук,
дано те има,
дано си истински…
Дано не те измислих
в празнота… Студено е…
Но знам…
Не те измислих,
някъде те има…
под цъфналите вишни…
И питаш се дали те търся…
Под цъфналите вишни
ще целуна… очите ти…
като дете…
и нежно устните ти
ще обикна…
ръцете си със твойте ще вплета…
И някъде…
под цъфналите вишни…
една любов ще се роди в нощта…
10.04.2008
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ем Все права защищены
