...Под дървото ни...
...Под дървото ни...
(Посветено на братовчед ми, моя брат по душа...)
Под дървото ни ще се пазят и запомнят завинаги
нашите игри, вечни спомени и сбъднати мечти...
Там където, играехме на криеница и се надбягвахме,
Там където, слушахме музика по цели следобеди...
Там където, рисувахме по небето и просто си говорехме...
Там където, като кучето и котката се карахме и се сдобрявахме...
Там където, денем се учихме да караме кола
и по хълма се спускахме отново и отново...
Там където, вечер огънят гледаше усмивките ни,
защото сме се събрали всички, цялото семейство...
Там където, приключенията и случките
не ще ни забравят никога и ще живеят вечно...
Там където се катерихме и на хамака се люлеехме...
там където играехме футбол, където и тревата ни помни...
Там където, може би сега...други деца си играят,
там където, винаги ще бъде началото на пътят ни,
средата и безкрая, където и да се намираме...
Там под дървото ни..., където започва светла пътека,
където се намират приятелство и обичта, способни
да сбъднат всички мечти...,
там където живота ще ни възпитава и ще израстваме,
там където ще си останем деца и откъдето ще полетим,
към луната, ще нарисуваме овца и ще намерим розата
на Малкия принц...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
