На брега чух мъжете - дервиши пияни -
как деляха монети. Неистово пяха.
И трептяха и плачеха с глас на камбани,
а сърцата им - касички - тежко звъняха.
После вятърът духна коси разпиляни
и оголи вратле беззащитно и тънко.
Тишината заспа под клавиш на пиано.
Тишина-гилотина се спусна отвънка.
Запращяха, запукаха живите свещи -
разпокъсаха мрака на светли парчета.
Беше толкова хладно. А беше горещо...
Тишината проплака с гласа на детето ми. ...