severianin (Валентин Чернев)
417 677
11 мая 2012 г., 12:16

Под колелото 

  Поэзия
843 0 7

ПОД КОЛЕЛОТО

 

            “Беше тихо и беше внезапно,

              беше щедро и беше отчаяно...”

                           Анелия ГЕШЕВА, “Епистоларно"

 

Беше тихо... с тишина, която плаши,

тишина внезапна и отчаяна,

тишина след рев и гърмел страшен,

тишина на свършека, на края...

 

Беше щедро... с щедрост на обречени,

с дъх на отчаяние разнищено,

с щедростта на всичко неизречено,

след което не остава нищо –

нито крачка време отмаляло,

нито час пространство озвездено,

нищо цяло, нито част от цялото –

стиска вечност, пепел от вселена...

 

Беше тъй внезапно. И не чаках,

но видях над мен да се въззема

Колелото на Деня и Мрака,

намотаващо самото Време;

старият чекрък, пресукващ дните ни,

шарени като ресни от прежда,

със която китим оня китеник –

на живота си и на надеждата.

 

Взирах се отчаян. Ясно виждах

колко малко преждица остава,

скърцайки през времето прииждащо,

старият чекрък да намотава.

 

И внезапно с яростта на шемета

под чекръка стар подложих рамо –

не да спра въртенето на Времето,

исках малко да забавя само

този ход неумолим на Нищото,

дето ни премазва и ни смила

и ни прави сива дреб – разнищени,

без черти, без същност и без сила.

 

И напънах стар гръбнак под шината,

в сухата земя крака залостил,

но под колелото на годините

вече пукат старите ми кости,

и дълбоко сред пръстта на Нищото

вече съм потънал безвъзвратно,

като в блато – в сухо пепелище,

от което няма път обратно.

 

Не до коленете – чак до кръста

колелото в тази пръст ме вбива

и напразно драскам с криви пръсти –

свършвам вече, вече си отивам.

А над мен на дните по редицата

скърца старият чекрък, не спира.

Себе си да сложиш между спиците,

няма полза – пак ще се умира.

 

И е все внезапно и окаяно,

все болезнено и бързотечно,

все тъй страшно тихо и отчаяно...

Пагубно.

Завинаги.

И вечно...

 

© Валентин Чернев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Какво да кажа .....Присъединявам се към всички коментирали.И благодаря за стиха!
  • Не е нужно да подлагаш гръбнак под чекръци и шини,Вальо!
    Усещане за спряло време дава и лекото ти перо!
    Поздравления за този стих!
  • За мен бе удоволствие да прочета!Умееш да оставяш читателите си без дъх, Валентин!Аплодирам!
  • Поклон пред Таланта и мъдростта ти!
  • Колелото на Деня и Мрака,

    намотаващо самото Време;

    С поздравления!
  • Озвездена е и душата ми, след прочита на твоето стихотворение!
    Показваш творческа мощ, ръст на великански талант и прекрасна метафоричност!
    Аплодирам те, Северянино!
  • '...нищо цяло, нито част от цялото –

    стиска вечност, пепел от вселена..."

    Направо смилаш читателя! Приеми моите възторзи, за теб и за голямата провокаторка Анелия Гешева!*

Предложения
: ??:??