Под Крушата
Под Крушата
На сянка под
зелените листа,
седиш си
и си погълнат
от вечността.
Ветрецът ти
навява спокойствие
и мечти.
Прохладно и
приятно е,
прегърнат си
от слънчеви лъчи.
И люлката на
на времето леко
те поклаща.
А онази птичка
на клона, сама,
тайни съобщения
чрез песента си
ти изпраща.
И спомените
свои можеш да
пресъздадеш.
А облачетата
малки носят
със себе
си посланието,
което така и
не можеш да
предадеш.
Вдишваш и
издишваш
въздуха чист.
Усещаш всичко
наоколо и
нищо не искаш
да промениш.
И можеш
да почувстваш
една особена
магия.
Знаеш, че
духът на това
дърво те
закриля.
И сякаш
си попаднал
в изгубения рай.
Само ти, под
крушата и
музика безкрай.
На сянка под
зелените листа,
седиш си и
си погълнат
от вечността.
Дърветата са живи, докато някой не ги отсече...Така е и с хората...
Въпреки всичко, те ще израстат наново, хората също могат...Стига да имат онази сила, която ще ги запази живи във вечността.
Времето не се връща, както и счупения клон. Човек не е същия, след като са му повлияли. Но понякога идва време и за ново начало, за прераждане...
© Майчето Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Препрочетох стиха ти! Текста под стиха ти, е много мъдър. В този дух четох някъде думи на Ванга, която също казва, че цветята са живи и не бива да бъдат късани. Прочетох и увода в профила ти. Думи, все едно аз съм ги писал! За първи път чета такава изповед! Преминах по този път... а ти си намерила начин да го споделиш с другите! Браво! Радвам се, на прочита, който направих днес! Поздравления!
-
Благодаря много на всички!
-
Поздравления и от мен!
-
Поздравления, и наистина е пейзажна и философска. И може още круши да няма зада не падне и да получиш прозрение, но то ти е дошло от пейзажа и съзерцаването ти, спокойствието и мислите за вечността. И е вярно, че времето не се връща назад, но нека станем по- добри сега!
-
Не понякога - винаги!
