Под Крушата
Под Крушата
На сянка под
зелените листа,
седиш си
и си погълнат
от вечността.
Ветрецът ти
навява спокойствие
и мечти.
Прохладно и
приятно е,
прегърнат си
от слънчеви лъчи.
И люлката на
на времето леко
те поклаща.
А онази птичка
на клона, сама,
тайни съобщения
чрез песента си
ти изпраща.
И спомените
свои можеш да
пресъздадеш.
А облачетата
малки носят
със себе
си посланието,
което така и
не можеш да
предадеш.
Вдишваш и
издишваш
въздуха чист.
Усещаш всичко
наоколо и
нищо не искаш
да промениш.
И можеш
да почувстваш
една особена
магия.
Знаеш, че
духът на това
дърво те
закриля.
И сякаш
си попаднал
в изгубения рай.
Само ти, под
крушата и
музика безкрай.
На сянка под
зелените листа,
седиш си и
си погълнат
от вечността.
Дърветата са живи, докато някой не ги отсече...Така е и с хората...
Въпреки всичко, те ще израстат наново, хората също могат...Стига да имат онази сила, която ще ги запази живи във вечността.
Времето не се връща, както и счупения клон. Човек не е същия, след като са му повлияли. Но понякога идва време и за ново начало, за прераждане...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Майчето Всички права запазени
