Под Луната

Поэзия » Философская

896 1 7

Вечер е, но всичко свети,

огряват тихите тъмници,

душите на нещастните поети,

кръжащи под Луната като птици.

Молят цялото Творение,

да стопли тая нощ изстинала.

Търсят капка вдъхновение,

във някоя любов отминала.

Вдъхновението е сияйна бездна,

ала не е тук във висините

прошепва им небето звездно –

търсете го във вас самите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

щураче (любимка)

Благодаря

2022-08-17T17:24:35+03:00
izbezkraq (С.Г.)

Дай Боже да ги чуе някой,наистина. А вие ,щураче , щом имате нужда -поплачете си.

2022-08-17T17:23:19+03:00
щураче (любимка)

"нещастните поети"? Милите нещастничета, те
Разплаках се неутешимо, душата ми се сгърчи в болка, дано ги чуе някой кръжащите молби

2022-08-17T17:09:34+03:00
izbezkraq (С.Г.)

Благодаря , Jackie151. Вашите произведения също са много хубави и истински.

2022-08-17T14:12:29+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

Хубав стих. Добре дошъл, или дошла!

2022-08-17T13:42:27+03:00