Вечер е, но всичко свети,
огряват тихите тъмници,
душите на нещастните поети,
кръжащи под Луната като птици.
Молят цялото Творение,
да стопли тая нощ изстинала.
Търсят капка вдъхновение,
във някоя любов отминала.
Вдъхновението е сияйна бездна,
ала не е тук във висините
прошепва им небето звездно –
търсете го във вас самите.
© С.Г. All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
