Вечер е, но всичко свети,
огряват тихите тъмници,
душите на нещастните поети,
кръжащи под Луната като птици.
Молят цялото Творение,
да стопли тая нощ изстинала.
Търсят капка вдъхновение,
във някоя любов отминала.
Вдъхновението е сияйна бездна,
ала не е тук във висините
прошепва им небето звездно –
търсете го във вас самите.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up