Под Луната
Под Луната
Вечер е, но всичко свети,
огряват тихите тъмници,
душите на нещастните поети,
кръжащи под Луната като птици.
Молят цялото Творение,
да стопли тая нощ изстинала.
Търсят капка вдъхновение,
във някоя любов отминала.
Вдъхновението е сияйна бездна,
ала не е тук във висините
прошепва им небето звездно –
търсете го във вас самите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С.Г. Всички права запазени
