Под лунните пръски
Под лунните пръски
Красиво, в свойта вечерна премяна,
морето ни видя и се разбърза.
Започна да ни пръска с морска пяна
и тънките презрамки, ми развърза.
Разбрало, че не може да насмогне
да съблече и лятната ти риза,
повика вятъра да му помогне,
притулил се край лодките, наблизо.
И, втурнали се те, море и вятър,
в игра лудешка, мигом ни съблякоха.
Като артисти, в нощния театър,
с кафяви водорасли ни облякоха.
Накичиха ни с пръстени от пясък
и неочаквано, тъй както си играха,
под милиони пръски, във проблясък,
пред лунната пътека, ни венчаха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены
