Под лунните пръски
Под лунните пръски
Красиво, в свойта вечерна премяна,
морето ни видя и се разбърза.
Започна да ни пръска с морска пяна
и тънките презрамки, ми развърза.
Разбрало, че не може да насмогне
да съблече и лятната ти риза,
повика вятъра да му помогне,
притулил се край лодките, наблизо.
И, втурнали се те, море и вятър,
в игра лудешка, мигом ни съблякоха.
Като артисти, в нощния театър,
с кафяви водорасли ни облякоха.
Накичиха ни с пръстени от пясък
и неочаквано, тъй както си играха,
под милиони пръски, във проблясък,
пред лунната пътека, ни венчаха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
