Под миглите на спомена...

Поэзия

738 0 9

Под миглите на спомена заспива

сълзата на безсънната мечта.

Вината съвестта нежно завива

със наметалото на радостта.

Усещам те във всяка моя клетка,

а липсата разлиства се, боли...

Събира ни мигът за цяла вечност.

Облича бъдещето нашето Преди...

А пред олтара на най-силните желания

на колене се моли моят стих.

И чувствата съдбата ни чертаят.

И искаме се. Пак и пак се искаме...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kampanula (Татяна)

Много красота в това жадуване! Хубав стих! Поздрави!

2012-07-14T09:23:45+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Между вината и страстта във настоящето
съжителстват на миналото тръните
с копнежите, мечтите и желанията
за сбъднатите мигове във бъдеще...

Харесах, Веси!

2012-06-28T10:25:59+03:00
apriori (Уморена)

Чувствено..., лъха на много нежност и МЕЧТАтелност.

2012-06-19T15:21:46+03:00
mimamina (Мина Конарова)

Под миглите на спомена- Много, много ми хареса!Поздрав!

2012-06-19T10:08:26+03:00
voda (Елица Ангелова)

Красиво!

2012-06-18T20:24:59+03:00