Jun 18, 2012, 1:26 PM

Под миглите на спомена... 

  Poetry
592 0 9

Под миглите на спомена заспива

сълзата на безсънната мечта.

Вината съвестта нежно завива

със наметалото на радостта.

 

Усещам те във всяка моя клетка,

а липсата разлиства се, боли...

Събира ни мигът за цяла вечност.

Облича бъдещето нашето Преди...

 

А пред олтара на най-силните желания

на колене се моли моят стих.

И чувствата съдбата ни чертаят.

И искаме се. Пак и пак се искаме...

 

 

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??