Под миглите на спомена заспива
сълзата на безсънната мечта.
Вината съвестта нежно завива
със наметалото на радостта.
Усещам те във всяка моя клетка,
а липсата разлиства се, боли...
Събира ни мигът за цяла вечност.
Облича бъдещето нашето Преди...
А пред олтара на най-силните желания
на колене се моли моят стих.
И чувствата съдбата ни чертаят.
И искаме се. Пак и пак се искаме...