21 мая 2013 г., 10:03

Под слънцето ни нищо ново

419 0 0

Навсякъде нещата се повтарят...
И в писането мисля е така!
Търгувано е всичко на пазара.
И всичко тук е... "втората ръка".

Не можем колелото да открием.
Ни да открием топлата вода!
Нито да кажем, първите сме ние,
че тука ний сме пъпа на света!

О, всички знаем, ний че сме последни!
Живяли са тук нашите деди!
И шансът ни сега да бъдем предни 
не ни помага, даже ни вреди!

А Слънцето и преди нас е гряло,
Луната е играла със звезди,
и "войнството" на птичките  е  пяло,
посявали са дългите бразди!

Летели са и облаци в небето...
Гордели са се  всички върхове.
И расла е пшеница във полето...
Така е било дълги векове! 

Сега рикавара е нещо важно.
Рикавър тук от всички се твори.
Историята е депо багажно,
и всеки ден я пълним от зори!


 27.04.2012 г.София 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...