diesto (Данаил Антонов)
1039 617
25 июн. 2023 г., 21:29

Под сянката на псевдонима 

  Поэзия » Любовная, Философская
804 0 3

Кога се разделихме със надеждата
за белите ни дни и дълги нощи?
За щастието наше, неизбежно
след толкова кавги и прошки...
И станахме доволно притежание
на сухата житейска логика,
в която скучно е дори страданието
предвид, че ни боли по навик...
А може би ще се намерим другаде,
в живот, където няма минало
и всеки спомен ще осъмне,
като внезапно свършило мастило...
Или ще ни обземе чувството
на страх, че грешни сме творения
и жалост моето изкуство 
ще буди, вместо възхищение... 
Но аз във тленната си плът
живях под сянката на псевдонима. 
Платих любовите прескъпо 
и моята душа... изстина... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов
25.06.2023


 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, ИнаКалина и Нина! 🙂
  • Миналото често ни дърпа назад, и не винаги за добро. Просто е хубаво да следваме своя " път със сърце". Хареса ми!
  • Но аз във тленната си плът
    живях под сянката на псевдонима.
    Платих любовите прескъпо
    и моята душа... изстина... - ти пък си пишеш от душата винаги, Поздрави, Дани!
Предложения
: ??:??