Под сянката на псевдонима
Кога се разделихме със надеждата
за белите ни дни и дълги нощи?
За щастието наше, неизбежно
след толкова кавги и прошки...
И станахме доволно притежание
на сухата житейска логика,
в която скучно е дори страданието
предвид, че ни боли по навик...
А може би ще се намерим другаде,
в живот, където няма минало
и всеки спомен ще осъмне,
като внезапно свършило мастило...
Или ще ни обземе чувството
на страх, че грешни сме творения
и жалост моето изкуство
ще буди, вместо възхищение...
Но аз във тленната си плът
живях под сянката на псевдонима.
Платих любовите прескъпо
и моята душа... изстина...
©тихопат.
Данаил Антонов
25.06.2023
© Данаил Антонов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, ИнаКалина и Нина! 🙂
-
Миналото често ни дърпа назад, и не винаги за добро. Просто е хубаво да следваме своя " път със сърце". Хареса ми!
-
Но аз във тленната си плът
живях под сянката на псевдонима.
Платих любовите прескъпо
и моята душа... изстина... - ти пък си пишеш от душата винаги, Поздрави, Дани!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
