Кога се разделихме със надеждата
за белите ни дни и дълги нощи?
За щастието наше, неизбежно
след толкова кавги и прошки...
И станахме доволно притежание
на сухата житейска логика,
в която скучно е дори страданието
предвид, че ни боли по навик...
А може би ще се намерим другаде,
в живот, където няма минало
и всеки спомен ще осъмне,
като внезапно свършило мастило... ...