Jun 25, 2023, 9:29 PM

Под сянката на псевдонима

1.2K 0 3

Кога се разделихме със надеждата
за белите ни дни и дълги нощи?
За щастието наше, неизбежно
след толкова кавги и прошки...
И станахме доволно притежание
на сухата житейска логика,
в която скучно е дори страданието
предвид, че ни боли по навик...
А може би ще се намерим другаде,
в живот, където няма минало
и всеки спомен ще осъмне,
като внезапно свършило мастило...
Или ще ни обземе чувството
на страх, че грешни сме творения
и жалост моето изкуство 
ще буди, вместо възхищение... 
Но аз във тленната си плът
живях под сянката на псевдонима. 
Платих любовите прескъпо 
и моята душа... изстина... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов
25.06.2023


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, ИнаКалина и Нина! 🙂
  • Миналото често ни дърпа назад, и не винаги за добро. Просто е хубаво да следваме своя " път със сърце". Хареса ми!
  • Но аз във тленната си плът
    живях под сянката на псевдонима.
    Платих любовите прескъпо
    и моята душа... изстина... - ти пък си пишеш от душата винаги, Поздрави, Дани!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...