4 февр. 2008 г., 16:58

Под тихото бръмчене на снега

628 0 1
 

Под тихото бръмчене на снега

Заспиват ветровете

На пейката самотно е прострял деня си

Мъничък човек в поезия

 

Гълъбите тичат да кълват

Гнева от думи

По паважа

И колко още други

Ще покажат

Че са се научили

 

На мъничко

Като зрънце живот

 

На полет

Хвърлен през прозореца

 

И шумен град

Зъбите си да оголва

 

03.02.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • беше ми домъчняло за стиховете ти-стилен и силен в поезията си!!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...