4.02.2008 г., 16:58

Под тихото бръмчене на снега

623 0 1
 

Под тихото бръмчене на снега

Заспиват ветровете

На пейката самотно е прострял деня си

Мъничък човек в поезия

 

Гълъбите тичат да кълват

Гнева от думи

По паважа

И колко още други

Ще покажат

Че са се научили

 

На мъничко

Като зрънце живот

 

На полет

Хвърлен през прозореца

 

И шумен град

Зъбите си да оголва

 

03.02.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • беше ми домъчняло за стиховете ти-стилен и силен в поезията си!!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...