...Под това твое небе...
...Под това твое небе...
Ти си една безкрайна и щедра светлина в мене:
Всеки миг и случка превръща се в магия, откакто тук си...
Страховете си отиват и остават назад, съмненията ги няма вече!
С теб вдишвам живот, очите ми се пълнят със радостни сълзи...!
И с теб пак мога да усетя всеки следващ дъх, ти си духът на любовта!
Как е възможно да лекуваш раните, който все още не познаваш ти?!
Още не можеш нищо да видиш, но чувстваш всичко, дори слънцето огряваш ти!
Ти си чудото и привилегията на живота, това заради което всичко се изтърпява...!
Да те имам тук така, в тялото и в сърцето ми, кара ме да се усмихвам пак и пак...
И нямам думи, с които да го опиша..., ти създаваш и описваш чувствата ми!
“Ела”, повика те тук една голяма любов! И ти дойде от небето и оставаш тук завинаги...
От преди началото до след края, ти си наследството, ти си следата, вечността!
Надолу към земята слезе ти и покатери се на балкона ми, лъчи светлина:
И сега стопляш ме ти, по залез, по изгрев и пладне и треперя от щастие...
Все едно че цялото небе прегръща и целува ме и вечно закриля ме!...
Аз съм долу тук и ти дойде при мен отгоре и ще си тук винаги, моя душа!...
И сега сме под това твое небе ярко синьо, което дарява със вяра и надежда:
Под това твое небе, което спасява и в любовта все повече ни обладава...!
Под това твое небе ще ме погледнеш ти и ще видиш коя съм, откакто тук си...!
Под това твое небе блестящо и звездно, което обича така и аз съм, любов моя...
И не може да се повярва цялата тази радост,
и не може все още да и се нарадваме
И завинаги благословени сме да и се наслаждаваме...
И ако тъмнината ни обгърне за миг ще ни спаси тази радост...
Ще погледнем в погледа ти, че няма болка и че има само любов...
И с теб пак мога да усетя всеки следващ дъх, ти си духът на любовта!
Как е възможно да лекуваш раните, който все още не познаваш ти?!
Още не можеш нищо да видиш, но чувстваш всичко, дори слънцето огряваш ти!
Ти си чудото и привилегията на живота, това заради което всичко се изтърпява...!
Да те имам тук така, в тялото и в сърцето ми, кара ме да се усмихвам пак и пак...
И нямам думи, с които да го опиша..., ти създаваш и описваш чувствата ми!
“Ела”, повика те тук една голяма любов! И ти дойде от небето и оставаш тук завинаги...
От преди началото до след края, ти си наследството, ти си следата, вечността...!
Надолу към земята слезе ти и покатери се на балкона ми, лъчи светлина:
И сега стопляш ме ти, по залез, по изгрев и пладне и треперя от щастие!
Все едно че цялото небе прегръща и целува ме,и вечно закриля ме...!
Аз съм долу тук и ти дойде при мен отгоре и ще си тук винаги, моя душа...!
И сега сме под това твое небе ярко синьо, което дарява със вяра и надежда:
Под това твое небе, което спасява и в любовта все повече ни обладава...!
Под това твое небе ще ме погледнеш ти и ще видиш коя съм, откакто тук си...!
Под това твое небе блестящо и звездно, което обича така и аз съм, любов моя...
Ти си една безкрайна и щедра светлина в мене:
Всеки миг и случка превръща се в магия, откакто тук си...
Страховете си отиват и остават назад, съмненията ги няма вече!
С теб вдишвам живот, очите ми се пълнят със радостни сълзи...!
...Под това твое небе...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
