...Под това твое небе...
...Под това твое небе...
Ти си една безкрайна и щедра светлина в мене:
Всеки миг и случка превръща се в магия, откакто тук си...
Страховете си отиват и остават назад, съмненията ги няма вече!
С теб вдишвам живот, очите ми се пълнят със радостни сълзи...!
И с теб пак мога да усетя всеки следващ дъх, ти си духът на любовта!
Как е възможно да лекуваш раните, който все още не познаваш ти?!
Още не можеш нищо да видиш, но чувстваш всичко, дори слънцето огряваш ти!
Ти си чудото и привилегията на живота, това заради което всичко се изтърпява...!
Да те имам тук така, в тялото и в сърцето ми, кара ме да се усмихвам пак и пак...
И нямам думи, с които да го опиша..., ти създаваш и описваш чувствата ми!
“Ела”, повика те тук една голяма любов! И ти дойде от небето и оставаш тук завинаги...
От преди началото до след края, ти си наследството, ти си следата, вечността!
Надолу към земята слезе ти и покатери се на балкона ми, лъчи светлина:
И сега стопляш ме ти, по залез, по изгрев и пладне и треперя от щастие...
Все едно че цялото небе прегръща и целува ме и вечно закриля ме!...
Аз съм долу тук и ти дойде при мен отгоре и ще си тук винаги, моя душа!...
И сега сме под това твое небе ярко синьо, което дарява със вяра и надежда:
Под това твое небе, което спасява и в любовта все повече ни обладава...!
Под това твое небе ще ме погледнеш ти и ще видиш коя съм, откакто тук си...!
Под това твое небе блестящо и звездно, което обича така и аз съм, любов моя...
И не може да се повярва цялата тази радост,
и не може все още да и се нарадваме
И завинаги благословени сме да и се наслаждаваме...
И ако тъмнината ни обгърне за миг ще ни спаси тази радост...
Ще погледнем в погледа ти, че няма болка и че има само любов...
И с теб пак мога да усетя всеки следващ дъх, ти си духът на любовта!
Как е възможно да лекуваш раните, който все още не познаваш ти?!
Още не можеш нищо да видиш, но чувстваш всичко, дори слънцето огряваш ти!
Ти си чудото и привилегията на живота, това заради което всичко се изтърпява...!
Да те имам тук така, в тялото и в сърцето ми, кара ме да се усмихвам пак и пак...
И нямам думи, с които да го опиша..., ти създаваш и описваш чувствата ми!
“Ела”, повика те тук една голяма любов! И ти дойде от небето и оставаш тук завинаги...
От преди началото до след края, ти си наследството, ти си следата, вечността...!
Надолу към земята слезе ти и покатери се на балкона ми, лъчи светлина:
И сега стопляш ме ти, по залез, по изгрев и пладне и треперя от щастие!
Все едно че цялото небе прегръща и целува ме,и вечно закриля ме...!
Аз съм долу тук и ти дойде при мен отгоре и ще си тук винаги, моя душа...!
И сега сме под това твое небе ярко синьо, което дарява със вяра и надежда:
Под това твое небе, което спасява и в любовта все повече ни обладава...!
Под това твое небе ще ме погледнеш ти и ще видиш коя съм, откакто тук си...!
Под това твое небе блестящо и звездно, което обича така и аз съм, любов моя...
Ти си една безкрайна и щедра светлина в мене:
Всеки миг и случка превръща се в магия, откакто тук си...
Страховете си отиват и остават назад, съмненията ги няма вече!
С теб вдишвам живот, очите ми се пълнят със радостни сълзи...!
...Под това твое небе...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
