Небето е пъстра каручка
под високата майска дъга.
И препуска на бяла кобила
гологлавата Синева…
Вдигат пара стърнищата жадни
и трепти Синевата добра.
От високите Бабини кули
до заспалата стара гора.
Там, където препуска Зората
на каручка с две колела.
И където се слива Земята
със безкрайната Синева…
© Георги Ревов Все права защищены