11 июн. 2011 г., 16:05

Под вода зазидан

523 0 0

Ледени куршуми, но меки, кадифени,

топят се безкрайно през лазурната мъгла

и залива ме самотна, спокойна вълна,

и под нея давят се моите копнежи.

 

Под вода зазидан в непрекъснат мрак,

горя във пожара на синевата морска,

чувам далечни, жлъчни смеховете хорски,

щастливо пируващи насред каменен бряг.

 

Но знам, че лятото ще попие водата

във небосклона си жарък вишнево червен.

И в какво ли ще се превърне калта по мен

тогава - в човек или в роб на простотата?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...