Jun 11, 2011, 4:05 PM

Под вода зазидан

  Poetry
521 0 0

Ледени куршуми, но меки, кадифени,

топят се безкрайно през лазурната мъгла

и залива ме самотна, спокойна вълна,

и под нея давят се моите копнежи.

 

Под вода зазидан в непрекъснат мрак,

горя във пожара на синевата морска,

чувам далечни, жлъчни смеховете хорски,

щастливо пируващи насред каменен бряг.

 

Но знам, че лятото ще попие водата

във небосклона си жарък вишнево червен.

И в какво ли ще се превърне калта по мен

тогава - в човек или в роб на простотата?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...