koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
26 мар. 2013 г., 12:41

Под зрялата лоза 

  Поэзия » Философская
433 0 5

Далеч остана моето начало.

Към мен пристъпва неизбежен край.

Отдавна миналото отзвучало,

тъгува то за хубавия май.

 

И с моите страхливи крачки вече

вървя... вървя смирен към своя Бог.

От себе си не бягам по-далече...

Остава тук житейският ми влог.

 

На вас оставям най-добрата дума.

На вас оставям моето сърце.

Добро за мене някой да продума.

За мен да бърше своето лице.

 

Последно в път да ме изпрати с цвете

и да отрони тежката сълза.

И всяка пълнолунна вечер лете

да ме чете под зрялата лоза.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??