Под зрялата лоза
Далеч остана моето начало.
Към мен пристъпва неизбежен край.
Отдавна миналото отзвучало,
тъгува то за хубавия май.
И с моите страхливи крачки вече
вървя... вървя смирен към своя Бог.
От себе си не бягам по-далече...
Остава тук житейският ми влог.
На вас оставям най-добрата дума.
На вас оставям моето сърце.
Добро за мене някой да продума.
За мен да бърше своето лице.
Последно в път да ме изпрати с цвете
и да отрони тежката сълза.
И всяка пълнолунна вечер лете
да ме чете под зрялата лоза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
