Клоните на вишната, надвесили се над прозореца прецеждат меко светлината. Очите не сълзят от съзерцание, прободени от сянката на падащите макове в ръцете.
В притихналия вик на тишината се раждат тънките му гласни струни, подобно извор, от който всяка дума е достигане. Във стаята присъства, като трепет над листите разхвърляни от вятър.
И всяка мисъл е изчистена докрай в ръката му протегната. Подаденото цвете е ухание, с което стъпвам леко по Земята...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.