Подадено цвете
Клоните на вишната,
надвесили се над прозореца
прецеждат
меко светлината.
Очите не сълзят от съзерцание,
прободени от сянката
на падащите макове в ръцете.
В притихналия вик на тишината
се раждат
тънките му гласни струни,
подобно извор,
от който всяка дума е достигане.
Във стаята присъства,
като трепет
над листите разхвърляни от вятър.
И всяка мисъл е изчистена докрай
в ръката му протегната.
Подаденото цвете
е ухание,
с което стъпвам леко по Земята...
надвесили се над прозореца
прецеждат
меко светлината.
Очите не сълзят от съзерцание,
прободени от сянката
на падащите макове в ръцете.
В притихналия вик на тишината
се раждат
тънките му гласни струни,
подобно извор,
от който всяка дума е достигане.
Във стаята присъства,
като трепет
над листите разхвърляни от вятър.
И всяка мисъл е изчистена докрай
в ръката му протегната.
Подаденото цвете
е ухание,
с което стъпвам леко по Земята...
© Йоанна All rights reserved.
