Jun 17, 2005, 7:52 AM
Подадено цвете
Клоните на вишната,
надвесили се над прозореца
прецеждат
меко светлината.
Очите не сълзят от съзерцание,
прободени от сянката
на падащите макове в ръцете.
В притихналия вик на тишината
се раждат
тънките му гласни струни,
подобно извор,
от който всяка дума е достигане.
Във стаята присъства,
като трепет
над листите разхвърляни от вятър.
И всяка мисъл е изчистена докрай
в ръката му протегната.
Подаденото цвете
е ухание,
с което стъпвам леко по Земята...
надвесили се над прозореца
прецеждат
меко светлината.
Очите не сълзят от съзерцание,
прободени от сянката
на падащите макове в ръцете.
В притихналия вик на тишината
се раждат
тънките му гласни струни,
подобно извор,
от който всяка дума е достигане.
Във стаята присъства,
като трепет
над листите разхвърляни от вятър.
И всяка мисъл е изчистена докрай
в ръката му протегната.
Подаденото цвете
е ухание,
с което стъпвам леко по Земята...
© Йоанна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Най-малкото, а всъщност най-много радва душата твоето подадено цвете! И аз благодаря за този дар!
-
Сила е
И подадено с обич нека Е Веси
И аз благодаря -
"Подаденото цвете е ухание.."Приемам го и ти благодаря!!!)
-
Едно цвете, а колко сила носи...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
