22 дек. 2015 г., 21:46

Подай ръка

394 0 1

Подай ръка, приятел, остана само ти.

В тоз живот, разбрах, съм наемател,

заслуженото всеки ще си заплати.

Подай ръка, не ставай поредния предател.

Къде разпръснахме това сплотено ято?

Останахме, останахме без глас.

Подай ръка и уважавай свято,

Остави онези  без любов, следвай твоя си компас.

Разбирам, знам че трябва и да се прощава,

на този който обичта ти не руши.

Господ всеки според делото гощава,

който трябва сам ще утеши.

                                                 В.Й. 22.12.2015г

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъдро и сентенциално изречено. Като извлечена поука, която следва да се приложи. Поздравление за хубавото стихотворение, Василе! Весели празници!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...