22 дек. 2015 г., 21:46

Подай ръка

398 0 1

Подай ръка, приятел, остана само ти.

В тоз живот, разбрах, съм наемател,

заслуженото всеки ще си заплати.

Подай ръка, не ставай поредния предател.

Къде разпръснахме това сплотено ято?

Останахме, останахме без глас.

Подай ръка и уважавай свято,

Остави онези  без любов, следвай твоя си компас.

Разбирам, знам че трябва и да се прощава,

на този който обичта ти не руши.

Господ всеки според делото гощава,

който трябва сам ще утеши.

                                                 В.Й. 22.12.2015г

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъдро и сентенциално изречено. Като извлечена поука, която следва да се приложи. Поздравление за хубавото стихотворение, Василе! Весели празници!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...