Подай ръка, приятел, остана само ти.
В тоз живот, разбрах, съм наемател,
заслуженото всеки ще си заплати.
Подай ръка, не ставай поредния предател.
Къде разпръснахме това сплотено ято?
Останахме, останахме без глас.
Подай ръка и уважавай свято,
Остави онези без любов, следвай твоя си компас.
Разбирам, знам че трябва и да се прощава,
на този който обичта ти не руши.
Господ всеки според делото гощава,
който трябва сам ще утеши.
В.Й. 22.12.2015г
© Васил Йотов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
