22 dic 2015, 21:46

Подай ръка

  Poesía » Otra
396 0 1

Подай ръка, приятел, остана само ти.

В тоз живот, разбрах, съм наемател,

заслуженото всеки ще си заплати.

Подай ръка, не ставай поредния предател.

Къде разпръснахме това сплотено ято?

Останахме, останахме без глас.

Подай ръка и уважавай свято,

Остави онези  без любов, следвай твоя си компас.

Разбирам, знам че трябва и да се прощава,

на този който обичта ти не руши.

Господ всеки според делото гощава,

който трябва сам ще утеши.

                                                 В.Й. 22.12.2015г

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мъдро и сентенциално изречено. Като извлечена поука, която следва да се приложи. Поздравление за хубавото стихотворение, Василе! Весели празници!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...