22 dic 2015, 21:46

Подай ръка

  Poesía » Otra
399 0 1

Подай ръка, приятел, остана само ти.

В тоз живот, разбрах, съм наемател,

заслуженото всеки ще си заплати.

Подай ръка, не ставай поредния предател.

Къде разпръснахме това сплотено ято?

Останахме, останахме без глас.

Подай ръка и уважавай свято,

Остави онези  без любов, следвай твоя си компас.

Разбирам, знам че трябва и да се прощава,

на този който обичта ти не руши.

Господ всеки според делото гощава,

който трябва сам ще утеши.

                                                 В.Й. 22.12.2015г

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мъдро и сентенциално изречено. Като извлечена поука, която следва да се приложи. Поздравление за хубавото стихотворение, Василе! Весели празници!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...