22.12.2015 г., 21:46

Подай ръка

392 0 1

Подай ръка, приятел, остана само ти.

В тоз живот, разбрах, съм наемател,

заслуженото всеки ще си заплати.

Подай ръка, не ставай поредния предател.

Къде разпръснахме това сплотено ято?

Останахме, останахме без глас.

Подай ръка и уважавай свято,

Остави онези  без любов, следвай твоя си компас.

Разбирам, знам че трябва и да се прощава,

на този който обичта ти не руши.

Господ всеки според делото гощава,

който трябва сам ще утеши.

                                                 В.Й. 22.12.2015г

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъдро и сентенциално изречено. Като извлечена поука, която следва да се приложи. Поздравление за хубавото стихотворение, Василе! Весели празници!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...