Съдбата си ти подарявам.
Мигът на вечност в твоите ръце съм
и ще те прегръщам докато мога,
дори светът в нозете ти ще сложа.
Вземи ми порива.
Вземи сълзата от очите, в които се оглеждаш
и в радост превърни тъгата.
Ти, мое мъничко вълшебство във душата,
бъди ми спътник и утеха,
когато вричам се и моля
да бъда стожер с обичта,
дарена ми от Бога.
Таня Кирилова
© Таня Кирилова Все права защищены