1 янв. 2008 г., 16:11

Подарена съдба

817 0 10

Съдбата си ти подарявам.

Мигът на вечност в твоите ръце съм

и ще те прегръщам докато мога,

дори светът в нозете ти ще сложа.

Вземи ми порива.

Вземи сълзата от очите, в които се оглеждаш

и в радост превърни тъгата.

Ти, мое мъничко вълшебство във душата,

бъди ми спътник и утеха,

когато вричам се и моля

да бъда стожер с обичта,

дарена ми от Бога.

 

Таня Кирилова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички за милите думи!Бъдете вдъхновени и щастливи през Новата година!
  • Прекрасно, Таня!!! Честита Нова Година!!!
  • Великолепно е, Таня!!!Много е силно!!!Честита Нова 2008 година!!!
  • Хубаво посвещение! Всеотдайно!
    Честита Нова година!
  • всеки носи мъничко вълшебство в душата си...
    с много обич, мила Таня. Прекрасен стих!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...