Съдбата си ти подарявам.
Мигът на вечност в твоите ръце съм
и ще те прегръщам докато мога,
дори светът в нозете ти ще сложа.
Вземи ми порива.
Вземи сълзата от очите, в които се оглеждаш
и в радост превърни тъгата.
Ти, мое мъничко вълшебство във душата,
бъди ми спътник и утеха,
когато вричам се и моля
да бъда стожер с обичта,
дарена ми от Бога.
Таня Кирилова
© Таня Кирилова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
