Подарени мечти
Не мога да се боря,
нямам сила да крещя.
Когато сърцето говори,
говори сълза.
Не ме оставяй в нощта да горя,
бъди с мен за да кънтя.
За да извървим с попътен вятър,
нашата красота.
Не мога да забравя
нашите мечти,
защото извървяхме и горяхме,
в бездни и беди.
Тази бездна да извървим,
от нея да се спасим.
Виждаш ли повеите,
от нашите мечти?
Да, в твоите очи ги виждам,
блещукат и повяват.
Тези мечти ти подарявам,
защото ти вярвам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрина Владимирова Все права защищены
