Не мога да се боря,
нямам сила да крещя.
Когато сърцето говори,
говори сълза.
Не ме оставяй в нощта да горя,
бъди с мен за да кънтя.
За да извървим с попътен вятър,
нашата красота.
Не мога да забравя
нашите мечти,
защото извървяхме и горяхме,
в бездни и беди.
Тази бездна да извървим,
от нея да се спасим.
Виждаш ли повеите,
от нашите мечти?
Да, в твоите очи ги виждам,
блещукат и повяват.
Тези мечти ти подарявам,
защото ти вярвам.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
