Подари ми
нещо скъпо,
нещо свое,
сърце ми да
потръпне
с удар неспокоен.
Да потръпне,
да забие
както някога преди.
Горчилка
все да пие,
но да вярва
продължи...
във нощите
да тласка
кръвта със лекота,
до последния отбляськ
на живота - любовта.
Подари ми
дрипи-броня.
Късче необятност.
Подари ми
лист обронен,
с есенния вятър.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милко Кънчев Все права защищены
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
много хубаво!