Подари ми
нещо скъпо,
нещо свое,
сърце ми да
потръпне
с удар неспокоен.
Да потръпне,
да забие
както някога преди.
Горчилка
все да пие,
но да вярва
продължи...
във нощите
да тласка
кръвта със лекота,
до последния отбляськ
на живота - любовта.
Подари ми
дрипи-броня.
Късче необятност.
Подари ми
лист обронен,
с есенния вятър.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милко Кънчев Todos los derechos reservados
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
много хубаво!