Подари ми
нещо скъпо,
нещо свое,
сърце ми да
потръпне
с удар неспокоен.
Да потръпне,
да забие
както някога преди.
Горчилка
все да пие,
но да вярва
продължи...
във нощите
да тласка
кръвта със лекота,
до последния отбляськ
на живота - любовта.
Подари ми
дрипи-броня.
Късче необятност.
Подари ми
лист обронен,
с есенния вятър.
© Милко Кънчев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
много хубаво!