Подарявам сърце!
Ех, няма ли кой да го вземе...
Подарявам го, Господине.
Смилете се... умолявам Ви!
Изтерзано е то,
че успяло е да се свие едва,
затова изглежда нищожно...
Щом, въпреки това,
кръвта Ви го раздвижи,
мили ми Господине,
ще усетите колко
голямо може да е.
И така, моето сърце
с вашата кръв, Господине!
Моето сърце... с вашата кръв...
Както мотрисата и релсите...
Както гърнето и похлупака...
Както Залеза и Зората...
Както Слънцето и Луната...
Както мидата и
зрънцето вътре във нея.
Подарявам сърце!
Срещу него кръвта Ви
струи, Господине.
09.09.2007г.
© Мери Попинз Все права защищены
Поздравчета!