10.09.2007 г., 14:47

Подарявам сърце!

967 0 6
 

Подарявам сърце!
Ех, няма ли кой да го вземе...
Подарявам го, Господине.
Смилете се... умолявам Ви!
Изтерзано е то,
че успяло е да се свие едва,
затова изглежда нищожно...
Щом, въпреки това,
кръвта Ви го раздвижи,
мили ми Господине,
ще усетите колко
голямо може да е.
И така, моето сърце
с вашата кръв, Господине!
Моето сърце... с вашата кръв...
Както мотрисата и релсите...
Както гърнето и похлупака...
Както Залеза и Зората...
Както Слънцето и Луната...
Както мидата и
зрънцето вътре във нея.

Подарявам сърце!
Срещу него кръвта Ви
струи, Господине.

09.09.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...