Остани все така в моя сън, и със полъх на вятър покрий ме, с аромат на разцъфнал салкъм изпълни сивотата на дните. И не тичай към мен, а върви със уверена стъпка, гореща. Ще те чакам където да си. Та нали нас съдбата ни срещна? Преди теб бях бездомна сълза, търкулила се тихо по пътя... срещах прах и сирота Луна, падах, ставах, пропита от мъка. Днес красивото виждам напред, и неволите срещам с усмивка, и макар да не съм аз поет, подарявам ти обич, във китка...
Да, Симо, добре си ме разбрал Прекрасен е твоят стих! Благодаря на всички, приятели! За жалост, свободното време намалява лавинообразно Но мислено съм с вас!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Привет!