Подарявам ти обич
Остани все така в моя сън,
и със полъх на вятър покрий ме,
с аромат на разцъфнал салкъм
изпълни сивотата на дните.
И не тичай към мен, а върви
със уверена стъпка, гореща.
Ще те чакам където да си.
Та нали нас съдбата ни срещна?
Преди теб бях бездомна сълза,
търкулила се тихо по пътя...
срещах прах и сирота Луна,
падах, ставах, пропита от мъка.
Днес красивото виждам напред,
и неволите срещам с усмивка,
и макар да не съм аз поет,
подарявам ти обич, във китка...
© Криси All rights reserved.
