Остани все така в моя сън,
и със полъх на вятър покрий ме,
с аромат на разцъфнал салкъм
изпълни сивотата на дните.
И не тичай към мен, а върви
със уверена стъпка, гореща.
Ще те чакам където да си.
Та нали нас съдбата ни срещна?
Преди теб бях бездомна сълза,
търкулила се тихо по пътя...
срещах прах и сирота Луна,
падах, ставах, пропита от мъка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up