6 июл. 2010 г., 20:56

Подарък от съдбата

943 0 0

  Нещо ново се съзира:

  Още лятото препира

  Връзка да започне нова,

  А дали ще съм готова?

 

  Гневни мисли и въпроси

  Още помня как се носят:

"Дали има смисъл?" - Не зная...

  И не е ли по-добре да трая...

  Няма вече да се кая,

  А ще му отпусна края!

 

Ненадейно след морето ти - покана,

Още чудя се, но стана -

Все пак промени ми плана!

 

Как се чудех и обмислях,

Ъгли от тревоги стисках,

Смут ме беше приковал -

Можеше де стане фал...

Е, разминах се с шубето,

Ти помогна за което!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...